Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2012 11:22 - Трябва ли да се предвиди по-тежко наказание за изнасилване на жена-мюсюлманка?
Автор: zakonite Категория: Политика   
Прочетен: 3527 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.12.2012 11:30


В българския Наказателен кодекс съществува текст, който предвижда тежки санкции за съвъкупление с лице от женски пол против волята му: Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол: 1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие; 2. като го принуди към това със сила или заплашване; 3. като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.  (...)
Предвидени са някои специални случаи за същото престъпление, които биват наказвани по-тежко, поради особено високата си степен на обществена опасност: изнасилване на непълнолетна, на сродница, ако деянието е извършено повторно или придружено с телесна повреда и др.

Предложението за промяна в кодекса, което ще бъде обект на критика тук, е следното: Трябвало да се предвиди специален състав, който да квалифицира изнасилването на жена-мюсюлманка като по-тежко престъпление от обикновеното изнасилване по чл. 152, ал. 1 (цитирана преди малко). Т.е. по-тежко отколкото ако изнасилената жена не изповядва исляма. Причините, които се изтъкват са следните:

1. Жените-мюсюлманки често ходят покрити с бурка, кърпи и пр., което говори за тяхната особена свенливост към целомъдреността им. Освен това тяхната религия е доста стриктна спрямо половите контакти с други мъже, които не са законният им съпруг;
2. Изнасилването на жена-мюсюлманка е престъпление на омраза, поради това то следва да се санкционира по-тежко. Такова престъпление е извършено на основа религиозна нетърпимост.

image
image

Изловените аргменти са неприемливи, а предлаганият текст противоречи на Конституцията и международните актове, с които страната ни е обвързана.

Първият аргумент не важи само за жените-мюсюлманки, а и за жените-християнки и жените-юдейки и т.н. Без да съм запознат с повечето религии, предполагам, че половата неприкосновеност е нещо, за което те съблюдават. Жените, които нямат силна връзка с даддена религия по всяка вероятност също може да зачита собствената си неприкосновеност не по-малко от една религиозна жена. Аргументът, че религията кара един човек да зачита повече собствената си личност е абсурден. Така стигаме да извода (макар той да си е нуторно известен факт), че нарушаването на половата неприкосновеност на лице от женски пол, от каквата и да е религия създава еднаква опасност за обществото. Не е аргумент в обратния смисъл, че има предвидена диференциация в наказанията за изнасилване на лице от женски пол в различна възраст (под 18 г., под 14 г. и т.н.). В последния случай се засяга освен половата неприкосновеност и правилното психическо и физическо развитие на постадалата.

Още по силен аргумент против това законодателно предложение, е че според чл. 6 от Конституцията на Република България:

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойноство и права.
(2) Всички граждани са равни през закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народностм етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Създаването на предложения текст ще създаде неравенство между гражданите, като създаде привилегия за жените-мюсюлманки. Законодателството ще защитава определен обществен слой в по-голяма степен само заради изповядваната в него религия. Същите или подобни норми като тази в Конституцията са предвидени и в Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа, Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и Хартата за основните права на ЕС. Нашата държава е страна по всички тях и нарушаването им е недопустимо.

Не на последно място доказването и налагането на предвидено по-тежко наказание за изнасилване на жена, изповядваща исляма може да доведе до необективност на наказателния процес. Кой текст от НК би се приложил ако пострадала е жена-мюсюлманка, която обаче не е вярваща, а само номинално е била въведена в посочената религия - новия текст или старите постулати на чл. 152? Какво правим ако е вярваща, но не използва бурка? Как се доказва пред съд искрената вяра на човек в дадено религиозно учение? Като свидетели ще бъдат призовавани мюсюлмански богослови? Възможно е да се стигне до следните порочни практики: а) отъждествяване между религия и етнос - нещо дълбоко неправилно ("щом е от някакъв етност, то със сигурност е вярваща мюсюлманка") или б) пострадалата взензапно да се превърне в ревностна мюсюлманка, за да издейства по-тежко наказание на обвиняемия, макар да не е била такава преди.

Следва и още един аргумент. Чл. 13 от Конституцията на страната ни съдържа в себе си принципът на светската държава. Създаването на специална защита за лица от дадена религиозна група ще постави под съмнение истинноста на конституционните норми.

Единственото, което може да ни се стори като годно решение (макар и привидно), е да формулираме предложената разпоредба по друг начин и тя да не защитава само жениете-мюсюлманки, а всички жени, чиято полова неприкосновенност е пострадала само поради тяхната религия. Т.е. те да я изповядват и деецът да е знаел за това, но и да е извършил престъпното съвъкупление само поради религията на жената. Такова решение ще ни спести противоречитето с Конституцията и междуародните актове от по-горе. Да, но доказването на такъв умисъл ще бъде почти дяволско и ще направи съставът неприложим. Няма да има спасение и от евентуалните спекулации разгледани преди малко.

Така стигаме до извода, че подобен текст във всяка негова форма не бива да съществува. Напълно досатъчен е настоящият текст на чл. 152 от НК:

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол: 1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие; 2. като го принуди към това със сила или заплашване; 3. като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години. (2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години: 1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години; 2. ако тя е низходяща сродница; 3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършено повторно. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години: 1) ако е извършено от две или повече лица; 2) ако е причинена средна телесна повреда; 3) ако е последвал опит за самоубийство; 4) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция; 5) (предишна т. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години: 1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години; 2. ако е причинена тежка телесна повреда; 3. ако е последвало самоубийство; 4. ако представлява особено тежък случай.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zakonite
Категория: Политика
Прочетен: 11499
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Ноември, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930