Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Критика на закона" ви представя алтернативна гледна точка по законодателните решения в нашата страна.
Автор: zakonite Категория: Политика
Прочетен: 16939 Постинги: 2 Коментари: 0
Постинги в блога
В българския Наказателен кодекс съществува текст, който предвижда тежки санкции за съвъкупление с лице от женски пол против волята му: Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол: 1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие; 2. като го принуди към това със сила или заплашване; 3. като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.  (...)
Предвидени са някои специални случаи за същото престъпление, които биват наказвани по-тежко, поради особено високата си степен на обществена опасност: изнасилване на непълнолетна, на сродница, ако деянието е извършено повторно или придружено с телесна повреда и др.

Предложението за промяна в кодекса, което ще бъде обект на критика тук, е следното: Трябвало да се предвиди специален състав, който да квалифицира изнасилването на жена-мюсюлманка като по-тежко престъпление от обикновеното изнасилване по чл. 152, ал. 1 (цитирана преди малко). Т.е. по-тежко отколкото ако изнасилената жена не изповядва исляма. Причините, които се изтъкват са следните:

1. Жените-мюсюлманки често ходят покрити с бурка, кърпи и пр., което говори за тяхната особена свенливост към целомъдреността им. Освен това тяхната религия е доста стриктна спрямо половите контакти с други мъже, които не са законният им съпруг;
2. Изнасилването на жена-мюсюлманка е престъпление на омраза, поради това то следва да се санкционира по-тежко. Такова престъпление е извършено на основа религиозна нетърпимост.

image
image

Изловените аргменти са неприемливи, а предлаганият текст противоречи на Конституцията и международните актове, с които страната ни е обвързана.

Първият аргумент не важи само за жените-мюсюлманки, а и за жените-християнки и жените-юдейки и т.н. Без да съм запознат с повечето религии, предполагам, че половата неприкосновеност е нещо, за което те съблюдават. Жените, които нямат силна връзка с даддена религия по всяка вероятност също може да зачита собствената си неприкосновеност не по-малко от една религиозна жена. Аргументът, че религията кара един човек да зачита повече собствената си личност е абсурден. Така стигаме да извода (макар той да си е нуторно известен факт), че нарушаването на половата неприкосновеност на лице от женски пол, от каквата и да е религия създава еднаква опасност за обществото. Не е аргумент в обратния смисъл, че има предвидена диференциация в наказанията за изнасилване на лице от женски пол в различна възраст (под 18 г., под 14 г. и т.н.). В последния случай се засяга освен половата неприкосновеност и правилното психическо и физическо развитие на постадалата.

Още по силен аргумент против това законодателно предложение, е че според чл. 6 от Конституцията на Република България:

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойноство и права.
(2) Всички граждани са равни през закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народностм етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Създаването на предложения текст ще създаде неравенство между гражданите, като създаде привилегия за жените-мюсюлманки. Законодателството ще защитава определен обществен слой в по-голяма степен само заради изповядваната в него религия. Същите или подобни норми като тази в Конституцията са предвидени и в Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа, Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и Хартата за основните права на ЕС. Нашата държава е страна по всички тях и нарушаването им е недопустимо.

Не на последно място доказването и налагането на предвидено по-тежко наказание за изнасилване на жена, изповядваща исляма може да доведе до необективност на наказателния процес. Кой текст от НК би се приложил ако пострадала е жена-мюсюлманка, която обаче не е вярваща, а само номинално е била въведена в посочената религия - новия текст или старите постулати на чл. 152? Какво правим ако е вярваща, но не използва бурка? Как се доказва пред съд искрената вяра на човек в дадено религиозно учение? Като свидетели ще бъдат призовавани мюсюлмански богослови? Възможно е да се стигне до следните порочни практики: а) отъждествяване между религия и етнос - нещо дълбоко неправилно ("щом е от някакъв етност, то със сигурност е вярваща мюсюлманка") или б) пострадалата взензапно да се превърне в ревностна мюсюлманка, за да издейства по-тежко наказание на обвиняемия, макар да не е била такава преди.

Следва и още един аргумент. Чл. 13 от Конституцията на страната ни съдържа в себе си принципът на светската държава. Създаването на специална защита за лица от дадена религиозна група ще постави под съмнение истинноста на конституционните норми.

Единственото, което може да ни се стори като годно решение (макар и привидно), е да формулираме предложената разпоредба по друг начин и тя да не защитава само жениете-мюсюлманки, а всички жени, чиято полова неприкосновенност е пострадала само поради тяхната религия. Т.е. те да я изповядват и деецът да е знаел за това, но и да е извършил престъпното съвъкупление само поради религията на жената. Такова решение ще ни спести противоречитето с Конституцията и междуародните актове от по-горе. Да, но доказването на такъв умисъл ще бъде почти дяволско и ще направи съставът неприложим. Няма да има спасение и от евентуалните спекулации разгледани преди малко.

Така стигаме до извода, че подобен текст във всяка негова форма не бива да съществува. Напълно досатъчен е настоящият текст на чл. 152 от НК:

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол: 1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие; 2. като го принуди към това със сила или заплашване; 3. като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години. (2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години: 1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години; 2. ако тя е низходяща сродница; 3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършено повторно. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години: 1) ако е извършено от две или повече лица; 2) ако е причинена средна телесна повреда; 3) ако е последвал опит за самоубийство; 4) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция; 5) (предишна т. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години: 1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години; 2. ако е причинена тежка телесна повреда; 3. ако е последвало самоубийство; 4. ако представлява особено тежък случай.
Категория: Политика
Прочетен: 3963 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.12.2012 11:30
       image

В българския Семеен кодекс от 2009 г. са уредени няколко пречки за встъпване в брак (чл. 7 СК). Венчаваката на лицата въпреки тях може да обоснове наказателна отговорност на някой от съпрузите или длъжностното лице, което извърши бракосъчетанието (чл. 176 НК). Причините за въвеждането на пречките са разнообразни: съмнение във валидността на съгласието за брак (душевна болест или слабоумие на лицето), морални и културни съображения (наличие на друг брак, родство между лицата), загриженост на законодателя за здравето и живот на съпрузите и поколението им (родство и опасна болест на съпруг) и др. Критиката тук е насочена именно към последните две пречки. Според чл. 7 от СКНе може да сключи брак лице, което: страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести (1) или са роднини по права линия, братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително (втори братовчеди) (2).

Следователно родството между младоженците е непреодолима пречка за сключването на брака дори те да са наясно с рисковете за децата им и да нямат притеснение от това. Критерият на законодателя е медицински - за поколението съществува опасност от малформации, вродени болести и други недостатъци. Т.е. пречката е въведена, за да няма индивиди, живеещи в страдание, само поради прищевките на родителите си.

В същото време наличието на опасна болест за живота и здравето на поколението или на другия съпруг не е непреодолима пречка (1). Достатъчно е здравият съпруг да знае за нея и въпреки това да се съгласи да сключи брак. В някои случаи е напълно възможно болестта да застраши здравето и живота на поколението в същата степен както родството. Т.е. имаме две обстоятелства, които понякога водеят до еднаква опасност, но в единия случай пречката играе ролята на сигурна преграда пред брачното отношения, а в другия не. Това е абсурдно.

В чл. 13 на стария СК от 1986 г. относно болестта беше въведен медицински критерий като посочения по-горе. Текста гласеше:

"Не може да сключи брак лице:

 

 

което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея."

С други думи пречката е непреодолима, ако болестта е опасна за поколението. В новия СК от 2009 г. този текст беше модифициран, в посочения по-горе начин.

Причината, поради която забраната отпада е горе-долу следната: "В днешно време хората могат достатъчно добре сами да решават. Пък и как ще им попречат да имат деца и без брак?"

Аргументът не може да се приеме по следните причини:

1. Практически същото може да се каже и за родството, но там пречката остава непреодолима. За нео от едно естество законът постъпва по два различни начина;
2. Да, те могат да имат деца и без брак, които ще обременят с болестта. Значи ли това обаче, че държавата трябва да стимулира решението им?
3. Аргументът не е аргумент. Той може да се посочи за легализацията на всичко - нека позволим притежание на оръжие без разрешително - хората могат достатъчно добре да си решават, пък и без разрешително пак могат да си набавят какви ли не боеприпаси.

Премахването на абсурда в чл. 7 от СК може да стане по два начина:

А) Разрешаваме и брак между родственици без ограничение, ако те съзнават възможните последствия - това решение е, разбира се, още по абсурдно и няма нужда да се спирам на въпроса защо.
Б) Връщането в действие на споменатия по-горе текст от стария СК, което се оказва единствено решение.

И за да покажа, че абсурдът може да прерастне в нещо още по-драстично:

Според чл. 135 от Наказателния кодекс:

    (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.     (2) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева.     (3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.     (4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.
(...)
   
Венерически са болестите предавани по полов път. Някои от тях могат да бъдат опасни по смисъла на чл. 7 от СК. Така ако един от съпрузите е болен от опасна венерическа болест преди брака, но въпреки това пречката е била преодоляна поради съгласието и знанието на другия съпруг е възмождо са се стигне до наказателна отговорност за болния. Предполага се, че заразеният съпруг няма да възбуди наказателното предследване с частната си жалба (както изисква за това престъпления чл. 161, ал. 2 НК). Но всичко това зависи от добрата му воля.

Така нещата стават доста странни, макар и напълно реални.



 

     
Категория: Политика
Прочетен: 2030 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.12.2012 13:59
Търсене

За този блог
Автор: zakonite
Категория: Политика
Прочетен: 16939
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031