Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2012 13:58 - Критика на чл. 7 от Семейния кодекс на Република България
Автор: zakonite Категория: Политика   
Прочетен: 2030 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.12.2012 13:59


       image

В българския Семеен кодекс от 2009 г. са уредени няколко пречки за встъпване в брак (чл. 7 СК). Венчаваката на лицата въпреки тях може да обоснове наказателна отговорност на някой от съпрузите или длъжностното лице, което извърши бракосъчетанието (чл. 176 НК). Причините за въвеждането на пречките са разнообразни: съмнение във валидността на съгласието за брак (душевна болест или слабоумие на лицето), морални и културни съображения (наличие на друг брак, родство между лицата), загриженост на законодателя за здравето и живот на съпрузите и поколението им (родство и опасна болест на съпруг) и др. Критиката тук е насочена именно към последните две пречки. Според чл. 7 от СКНе може да сключи брак лице, което: страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести (1) или са роднини по права линия, братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително (втори братовчеди) (2).

Следователно родството между младоженците е непреодолима пречка за сключването на брака дори те да са наясно с рисковете за децата им и да нямат притеснение от това. Критерият на законодателя е медицински - за поколението съществува опасност от малформации, вродени болести и други недостатъци. Т.е. пречката е въведена, за да няма индивиди, живеещи в страдание, само поради прищевките на родителите си.

В същото време наличието на опасна болест за живота и здравето на поколението или на другия съпруг не е непреодолима пречка (1). Достатъчно е здравият съпруг да знае за нея и въпреки това да се съгласи да сключи брак. В някои случаи е напълно възможно болестта да застраши здравето и живота на поколението в същата степен както родството. Т.е. имаме две обстоятелства, които понякога водеят до еднаква опасност, но в единия случай пречката играе ролята на сигурна преграда пред брачното отношения, а в другия не. Това е абсурдно.

В чл. 13 на стария СК от 1986 г. относно болестта беше въведен медицински критерий като посочения по-горе. Текста гласеше:

"Не може да сключи брак лице:

 

 

което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея."

С други думи пречката е непреодолима, ако болестта е опасна за поколението. В новия СК от 2009 г. този текст беше модифициран, в посочения по-горе начин.

Причината, поради която забраната отпада е горе-долу следната: "В днешно време хората могат достатъчно добре сами да решават. Пък и как ще им попречат да имат деца и без брак?"

Аргументът не може да се приеме по следните причини:

1. Практически същото може да се каже и за родството, но там пречката остава непреодолима. За нео от едно естество законът постъпва по два различни начина;
2. Да, те могат да имат деца и без брак, които ще обременят с болестта. Значи ли това обаче, че държавата трябва да стимулира решението им?
3. Аргументът не е аргумент. Той може да се посочи за легализацията на всичко - нека позволим притежание на оръжие без разрешително - хората могат достатъчно добре да си решават, пък и без разрешително пак могат да си набавят какви ли не боеприпаси.

Премахването на абсурда в чл. 7 от СК може да стане по два начина:

А) Разрешаваме и брак между родственици без ограничение, ако те съзнават възможните последствия - това решение е, разбира се, още по абсурдно и няма нужда да се спирам на въпроса защо.
Б) Връщането в действие на споменатия по-горе текст от стария СК, което се оказва единствено решение.

И за да покажа, че абсурдът може да прерастне в нещо още по-драстично:

Според чл. 135 от Наказателния кодекс:

    (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.     (2) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева.     (3) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.     (4) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.
(...)
   
Венерически са болестите предавани по полов път. Някои от тях могат да бъдат опасни по смисъла на чл. 7 от СК. Така ако един от съпрузите е болен от опасна венерическа болест преди брака, но въпреки това пречката е била преодоляна поради съгласието и знанието на другия съпруг е възмождо са се стигне до наказателна отговорност за болния. Предполага се, че заразеният съпруг няма да възбуди наказателното предследване с частната си жалба (както изисква за това престъпления чл. 161, ал. 2 НК). Но всичко това зависи от добрата му воля.

Така нещата стават доста странни, макар и напълно реални.



 

     



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zakonite
Категория: Политика
Прочетен: 16936
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031